Сигурен сайт

Фишинг имейли към малкия бизнес: как да ги разпознаете

Фалшивите имейли за фактури, куриери и „сигурност на профила“ стигат и до малките фирми. Шест лесни въпроса, с които да ги разпознаете навреме.

Какво се случи

Фишингът е една от най-старите и най-разпространените измами в интернет. Идеята е проста: получавате съобщение, което изглежда като от банка, куриер, доставчик на ток или познат, и то ви подтиква да щракнете връзка, да отворите файл или да въведете парола. Паролата и данните ви отиват при измамника.

Малките фирми са удобна цел. Нямат отдел по сигурността, имейлите често се четат на бързо, а един и същ човек има достъп до банковата сметка, фактурите и клиентите. Измамникът не търси големи компании: търси онзи, който ще отвори писмото в пет следобед в петък.

Най-често срещаните сюжети са:

  • „фактура“ или „платежно нареждане“ в прикачен файл;
  • „пратката ви е спряна, платете такса“;
  • „профилът ви ще бъде спрян, потвърдете паролата“;
  • писмо „от шефа“, което моли за спешен превод или подаръчни карти;
  • „домейнът ви изтича“ или „сайтът ви има проблем“, изпратено до собственици на сайтове.

Засяга ли ме

Засяга ви, ако във фирмата има поне един служител с имейл. Не е нужно някой да е небрежен: съвременните фалшификати са добре написани на български и използват истински лога. Помага навикът да си задавате няколко кратки въпроса, преди да щракнете.

Шестте въпроса

1. Очаквах ли това съобщение? Фактура от доставчик, с когото не работите, не е фактура. Ако не очаквате пратка, не очаквайте и такса за нея.

2. Кой точно пише? Не гледайте само името, а целия адрес на подателя. Измамниците използват адреси като support@dhl-bg-delivery.com с показано име „DHL“. Сравнете домейна с този, който познавате.

3. Бърза ли се от мен? „В рамките на 24 часа“, „последно предупреждение“, „незабавно“. Натискът е най-сигурният знак. Истинските институции рядко изискват действие в същия миг.

4. Накъде води връзката? На компютър задръжте мишката върху връзката, без да щраквате: браузърът показва истинския адрес най-долу. На телефон натиснете и задръжте. Ако адресът не съвпада с фирмата, не отваряйте.

5. Какво иска от мен? Парола, код от SMS, данни от карта, превод или инсталиране на програма. Истинска банка не иска пълната ви парола по имейл.

6. Има ли нещо странно в писането? Не винаги, но грешки, смесени шрифтове или безлично обръщение („Уважаеми потребител“) са допълнителен сигнал.

Какво да направя сега

Ако не сте щракнали: изтрийте съобщението. Ако е „от вашата банка“, отворете сайта на банката сами, като напишете адреса, и проверете там.

Ако сте щракнали, но не сте въвели нищо: обикновено не е станала вреда. Затворете страницата и пуснете проверка с антивирусната програма.

Ако сте въвели парола: сменете я веднага на сайта, където е била използвана, и навсякъде другаде, където сте я ползвали. Включете двустепенно потвърждаване. Прегледайте последните влизания в профила.

Ако сте отворили файл или сте инсталирали нещо: изключете устройството от мрежата и се обърнете към специалист. Не го връщайте в работа, докато не е проверено.

Ако сте платили: обадете се на банката още същия ден. Колкото по-рано, толкова по-голям е шансът преводът да бъде спрян.

Малки навици, които помагат

  • Двустепенно потвърждаване на поща, банка, хостинг и домейн. Така откраднатата парола сама не стига.
  • Правило във фирмата: промяна на банкова сметка на доставчик се потвърждава по телефон на познат номер.
  • Различна парола за всеки профил и мениджър на пароли.
  • Съмнителните писма се споделят с колегите, за да не попаднат и те на същото.
  • В екипа е нормално и похвално да се пита „истинско ли е?“.

Ако някой от шестте въпроса ви накара да се поколебаете, спрете. Позвънете на подателя по номер, който сте намерили сами, а не по този от писмото.

Същите правила важат за Viber, Messenger и SMS: каналът е различен, трикът е същият.

Източници